28.02.2008 г., 19:13

Живот

720 0 8
Животът е шахматно поле,
на което играчи са двама.
Единият -
води войната.
Другият -
само се отбранява.
Те сменят си често задачите.
Атакуващият
се брани,
а бранещият се
атакува.
Но не трябва никой
затова да ги критикува.
Това е игра.
Всеки отговаря за свойта позиция.
Обречени на смърт не са само
войниците.
След свършване на играта
всичко
е
само
квадратчета...
Фигурите са в гроба.
Не трябва обаче да плачете -
някой нарежда ги пак
и започва всичко отново.
Този някой не си ти, глупако...
Този някой е Бог!

1993 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...