valiordanov (Валентин Йорданов)
1804 1467
28.02.2008 г., 19:13 ч.

Живот 

  Поезия
551 0 8
Животът е шахматно поле,
на което играчи са двама.
Единият -
води войната.
Другият -
само се отбранява.
Те сменят си често задачите.
Атакуващият
се брани,
а бранещият се
атакува.
Но не трябва никой
затова да ги критикува.
Това е игра.
Всеки отговаря за свойта позиция.
Обречени на смърт не са само
войниците.
След свършване на играта
всичко
е
само
квадратчета...
Фигурите са в гроба.
Не трябва обаче да плачете -
някой нарежда ги пак
и започва всичко отново.
Този някой не си ти, глупако...
Този някой е Бог!

1993 год.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре, че Бог ги нарежда всеки път отново и отново... за да ги има кръговратите, за да имаме възможност да сменяме позициите, за да продължи да съществува светът...
  • Замислящ, оригинален и вълнуващ стих - съвсем в твоя стил! Поздравления, Вальо!
  • ....и всичко е само спектакъл...
    игра на квадратчета...и ръката...Божията.
    много ми хареса.
  • Много ми хареса.Имаш интересен стил
  • Оригинална мисъл в красив стих!
  • Не разбирам ни от шах, ни от мат. За това абсолютно вярвам на думите ти.
    Стиха ти е много хубав, Вальо, много силен и замислящ!
    Поздравления!
  • Този някой е Бог! - Поздрави!
  • Тази игра не я умея и ми личи.
    Обикновено съм пешка,която местят.
    Поздрав за оригиналния стих!!!
Предложения
: ??:??