Feb 28, 2008, 7:13 PM

Живот

Poetry

719 0 8

Животът е шахматно поле,
на което играчи са двама.
Единият -
води войната.
Другият -
само се отбранява.
Те сменят си често задачите.
Атакуващият
се брани,
а бранещият се
атакува.
Но не трябва никой
затова да ги критикува.
Това е игра.
Всеки отговаря за свойта позиция.
Обречени на смърт не са само
войниците.
След свършване на играта
всичко
е
само
квадратчета...
Фигурите са в гроба.
Не трябва обаче да плачете -
някой нарежда ги пак
и започва всичко отново.
Този някой не си ти, глупако...
Този някой е Бог!

1993 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Добре, че Бог ги нарежда всеки път отново и отново... за да ги има кръговратите, за да имаме възможност да сменяме позициите, за да продължи да съществува светът...

2008-02-29T11:09:11+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Замислящ, оригинален и вълнуващ стих - съвсем в твоя стил! Поздравления, Вальо!

2008-02-29T09:39:20+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

....и всичко е само спектакъл...
игра на квадратчета...и ръката...Божията.
много ми хареса.

2008-02-29T08:22:16+02:00
fraulia (Васка Мадарова)

Много ми хареса.Имаш интересен стил

2008-02-28T22:20:55+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Оригинална мисъл в красив стих!

2008-02-28T22:11:50+02:00