28 нояб. 2007 г., 18:34

Живот

1.5K 0 9

ЖИВОТ

 

 

 

 

Живеем за едното нищо

и плуваме в море от суета...

вървим и търсим своя истина,

която в крайна сметка е лъжа.

 

Преследваме без спирка целите

и борим се за хиляди неща,

а после много съжаляваме,

прозрели що е то Съдба.

 

Апатията ни става спътница,

Смъртта - приятелка добра...

все пак от кал човека е създаден

и пак на кал ще стане след това!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих.Поздрави.
  • Просто съдба, но не всичко в живота е така има и много хубави неща.
    Страхотно е!
  • Поздрав за истинският стих!!!
    Браво!!!
    Поздрав и прегръдка!!!!
  • Всеки идва на този свят със своята мисия!
    Ще е прекрасно,ако всеки от нас прозре своята!
    Ще ни бъде много по -лесно,да го изживеем този живот - съдба!
    Поздрави за силният стих Невена!
  • Интересна гледна точка. ''Щурците'' имат една песен, че от кал сме сьздадени, но не искаме в кал да прекараме живота си...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...