28 nov 2007, 18:34

Живот 

  Poesía » Filosófica
1232 0 9

ЖИВОТ

 

 

 

 

Живеем за едното нищо

и плуваме в море от суета...

вървим и търсим своя истина,

която в крайна сметка е лъжа.

 

Преследваме без спирка целите

и борим се за хиляди неща,

а после много съжаляваме,

прозрели що е то Съдба.

 

Апатията ни става спътница,

Смъртта - приятелка добра...

все пак от кал човека е създаден

и пак на кал ще стане след това!

 

© Невена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих.Поздрави.
  • Просто съдба, но не всичко в живота е така има и много хубави неща.
    Страхотно е!
  • Поздрав за истинският стих!!!
    Браво!!!
    Поздрав и прегръдка!!!!
  • Всеки идва на този свят със своята мисия!
    Ще е прекрасно,ако всеки от нас прозре своята!
    Ще ни бъде много по -лесно,да го изживеем този живот - съдба!
    Поздрави за силният стих Невена!
  • Интересна гледна точка. ''Щурците'' имат една песен, че от кал сме сьздадени, но не искаме в кал да прекараме живота си...
  • Истинско...но ти се усмихни...
    ...животът може да бъде и много красив...
    С обич за теб.
  • Невероятно стихотворение ! ! ! Евала !
  • Много е истинско,мила,за съжаление!Поздравления от мен!
  • Така е!Изричаш толкова много истини!!!Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??