28 nov 2007, 18:34

Живот

1.5K 0 9

ЖИВОТ

 

 

 

 

Живеем за едното нищо

и плуваме в море от суета...

вървим и търсим своя истина,

която в крайна сметка е лъжа.

 

Преследваме без спирка целите

и борим се за хиляди неща,

а после много съжаляваме,

прозрели що е то Съдба.

 

Апатията ни става спътница,

Смъртта - приятелка добра...

все пак от кал човека е създаден

и пак на кал ще стане след това!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих.Поздрави.
  • Просто съдба, но не всичко в живота е така има и много хубави неща.
    Страхотно е!
  • Поздрав за истинският стих!!!
    Браво!!!
    Поздрав и прегръдка!!!!
  • Всеки идва на този свят със своята мисия!
    Ще е прекрасно,ако всеки от нас прозре своята!
    Ще ни бъде много по -лесно,да го изживеем този живот - съдба!
    Поздрави за силният стих Невена!
  • Интересна гледна точка. ''Щурците'' имат една песен, че от кал сме сьздадени, но не искаме в кал да прекараме живота си...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...