Живот

Поэзия

695 0 3

Четирсет перли мен ме украсяват

с различен блясък и едно начало.

Всяка все по нещо отразява,

отхвърля черното, привлича бяло.

Броят им с годините набъбва

и тежестта усещам да нараства.

Забравям да поглеждам все към първата,

последната е нова и прекрасна.

Надявам се на много още перли,

които колието да красят,

по-изящни да са от последните,

да отразяват всеки топъл цвят.

Аз ще ги нося, въпреки умората,

налегнала от тяхното тегло.

И нека да ме гледат с почит хората,

че перлите ми - не, не са седло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Aneta_kz (Анета)

Ивайло, много целенасочен е коментара ти ми се струва. Иначе добре си го "подсладил", ама пак нагарча.
Бих ти задала същия въпрос като Димитър.
Антоан, чак-чак толкова, айде сега!? /Вальо, да вземеш да го почепиш/
Антоан, таланта на автора наистина е неоспорим и всеки, който иска да прочете добре подредени и ритмични стихове трябва да се спре при Вальо.
Но... точно това стихотворение, мисля, че може да стане в пъти по-добро (сигурна съм, че автора го вижда)
Вальо, прегледай го отново. Ритъма на много места "куца". (освен ако нарочно не си го оставил така)

2011-11-19T18:54:34+02:00
argonyk (Димитър Никифоров)

Напълно съм съгласен с теб, Бароне, за нивото...
Но недоумявам,защо я няма тази твоя обективност под видимо по-нескопосани творби ?
...не знам как му се вика на това... но определено никак не е по баронски...

2011-11-19T15:27:59+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Как добре си спомням първите години, когато прописахме заедно - рамо до рамо, Вале. Книгата ти, първата (Крясъкът на пеперудата) - чудесна. Беше хубаво. Но сега си далеч от познатото ниво и е жалко, братко...

2011-11-19T15:19:58+02:00