Живот
Четирсет перли мен ме украсяват
с различен блясък и едно начало.
Всяка все по нещо отразява,
отхвърля черното, привлича бяло.
Броят им с годините набъбва
и тежестта усещам да нараства.
Забравям да поглеждам все към първата,
последната е нова и прекрасна.
Надявам се на много още перли,
които колието да красят,
по-изящни да са от последните,
да отразяват всеки топъл цвят.
Аз ще ги нося, въпреки умората,
налегнала от тяхното тегло.
И нека да ме гледат с почит хората,
че перлите ми - не, не са седло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
/
