23 февр. 2008 г., 08:42

Живот

1.2K 2 9
Живот

Бях близо и далеч, тук и там,
видях това - онова и много знам.
Радвах се, копнеех и обичах,
тъгувах, мразех и се отричах.

Няколко банки ограбих,
няколко сърца разбих,
много глупости направих,
тонове алкохол изпих.
Тичах по всяка жена,
изпуших камара трева.
Изсмърках кила кокаин,
победих демон непобедим.
Лежях по болници и затвори,
живях в палати и обори.
Паднах на остър завой,
но станах и пак съм герой.

Закони, принципи и морали убих,
но на приятел в гръб, нож не забих.
Затова, горда сме още комбина,
аз, дявола и адреналина.

И зная, че когато се уволня оттук,
с усмивка ще ме посрещне вечният дух.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...