18 янв. 2008 г., 21:09

Живот

1.2K 0 7

  Живот


    Родих се в едната самота
    от полъха на северния вятър,
    бях влюбена единствено в нощта
    и плащах скъпо и залъка
    на мойта нежна тишина.


    Във миг един, от Бог избран,
    аз срещнах истинската съвест
    и влюбих се, продавах всичко
    на дявола единствено с присъди.


    Баща ми, Бога, ме съди,
    сърцето ми на две
    раздра и тишината.

   
    Любов и малките лъжи влюби,
    да има нежност в тишината.
    Семейство, Бог и дом,
    и царство аз познах.


    От трона се отказах,
    за да имам всичко.
    Любов, с кинжал убий ме
    в кръвожадната печал.


    Да! Аз всичко имам,
    даже царството на ада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...