18 янв. 2008 г., 21:09

Живот

1.2K 0 7

  Живот


    Родих се в едната самота
    от полъха на северния вятър,
    бях влюбена единствено в нощта
    и плащах скъпо и залъка
    на мойта нежна тишина.


    Във миг един, от Бог избран,
    аз срещнах истинската съвест
    и влюбих се, продавах всичко
    на дявола единствено с присъди.


    Баща ми, Бога, ме съди,
    сърцето ми на две
    раздра и тишината.

   
    Любов и малките лъжи влюби,
    да има нежност в тишината.
    Семейство, Бог и дом,
    и царство аз познах.


    От трона се отказах,
    за да имам всичко.
    Любов, с кинжал убий ме
    в кръвожадната печал.


    Да! Аз всичко имам,
    даже царството на ада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...