Jan 18, 2008, 9:09 PM

Живот

1.2K 0 7

  Живот


    Родих се в едната самота
    от полъха на северния вятър,
    бях влюбена единствено в нощта
    и плащах скъпо и залъка
    на мойта нежна тишина.


    Във миг един, от Бог избран,
    аз срещнах истинската съвест
    и влюбих се, продавах всичко
    на дявола единствено с присъди.


    Баща ми, Бога, ме съди,
    сърцето ми на две
    раздра и тишината.

   
    Любов и малките лъжи влюби,
    да има нежност в тишината.
    Семейство, Бог и дом,
    и царство аз познах.


    От трона се отказах,
    за да имам всичко.
    Любов, с кинжал убий ме
    в кръвожадната печал.


    Да! Аз всичко имам,
    даже царството на ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...