18.01.2008 г., 21:09

Живот

1.2K 0 7

  Живот


    Родих се в едната самота
    от полъха на северния вятър,
    бях влюбена единствено в нощта
    и плащах скъпо и залъка
    на мойта нежна тишина.


    Във миг един, от Бог избран,
    аз срещнах истинската съвест
    и влюбих се, продавах всичко
    на дявола единствено с присъди.


    Баща ми, Бога, ме съди,
    сърцето ми на две
    раздра и тишината.

   
    Любов и малките лъжи влюби,
    да има нежност в тишината.
    Семейство, Бог и дом,
    и царство аз познах.


    От трона се отказах,
    за да имам всичко.
    Любов, с кинжал убий ме
    в кръвожадната печал.


    Да! Аз всичко имам,
    даже царството на ада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...