24 мар. 2009 г., 19:36

Живот

830 0 0

Човекът, който беше силен неизменно
и бе опора за приятели и за другари,
и в мъките, и в болките им до последно
не ги предаде и за миг не ги остави,

Препъна се човекът, огъна се и тежко падна,
тъй както крачеше сред своите другари,
а съдбата, за сълзи и болка вечно гладна,
планина от зъл живот отгоре му стовари.

Затиснат тежко от живота непосилен,
ранен и слаб, кървящ, със силица последна,
човекът, който беше неизменно силен,
за помощ своята ръка протегна.

Погледнаха го всички със почуда,
побутнаха кървящото му рамо
и казаха „Каква заблуда!!!
Като всички ни и той човек е само!!!”

Загърбиха го, глухи за молбите, що изрича,
безсъвестни, без капка угризение,
дори онази, що кълнеше се, че го обича,
изчезна скрита зад удобно обяснение.

И човекът, който нявга беше силен,
останал паднал, сам самичък в мрака,
треперещ от студа на самотата и безсилен,
стенейки със кървави сълзи заплака.

Всички, на които беше вярвал безрезервно,
с предателство платиха за дарената им вяра,
облян в сълзи, човекът стисна зъби гневно
и с вик отхвърли на живота зъл товара.

Надигна се и със сълзи солени
изми кървящата в душата рана,
превърза двете си нозе ранени,
напрегна се и с вик на болка стана.

И тръгна, както беше ходил до последно,
а само преди миг лежеше под товара,
отново беше станал силен неизменно,
но в хората навеки бе загубил вяра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Сингелудис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...