Човекът, който беше силен неизменно
и бе опора за приятели и за другари,
и в мъките, и в болките им до последно
не ги предаде и за миг не ги остави,
Препъна се човекът, огъна се и тежко падна,
тъй както крачеше сред своите другари,
а съдбата, за сълзи и болка вечно гладна,
планина от зъл живот отгоре му стовари.
Затиснат тежко от живота непосилен,
ранен и слаб, кървящ, със силица последна,
човекът, който беше неизменно силен,
за помощ своята ръка протегна. ...