Mar 24, 2009, 7:36 PM

Живот

  Poetry
831 0 0

Човекът, който беше силен неизменно
и бе опора за приятели и за другари,
и в мъките, и в болките им до последно
не ги предаде и за миг не ги остави,

Препъна се човекът, огъна се и тежко падна,
тъй както крачеше сред своите другари,
а съдбата, за сълзи и болка вечно гладна,
планина от зъл живот отгоре му стовари.

Затиснат тежко от живота непосилен,
ранен и слаб, кървящ, със силица последна,
човекът, който беше неизменно силен,
за помощ своята ръка протегна.

Погледнаха го всички със почуда,
побутнаха кървящото му рамо
и казаха „Каква заблуда!!!
Като всички ни и той човек е само!!!”

Загърбиха го, глухи за молбите, що изрича,
безсъвестни, без капка угризение,
дори онази, що кълнеше се, че го обича,
изчезна скрита зад удобно обяснение.

И човекът, който нявга беше силен,
останал паднал, сам самичък в мрака,
треперещ от студа на самотата и безсилен,
стенейки със кървави сълзи заплака.

Всички, на които беше вярвал безрезервно,
с предателство платиха за дарената им вяра,
облян в сълзи, човекът стисна зъби гневно
и с вик отхвърли на живота зъл товара.

Надигна се и със сълзи солени
изми кървящата в душата рана,
превърза двете си нозе ранени,
напрегна се и с вик на болка стана.

И тръгна, както беше ходил до последно,
а само преди миг лежеше под товара,
отново беше станал силен неизменно,
но в хората навеки бе загубил вяра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Сингелудис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...