9 сент. 2007 г., 22:28

ЖИВОТ Е ТО...

Поэзия

1.1K 0 24

Пазарен ден - следобеден ленивец.
Похвали и подкани се надскачат.
Сред хора и сред багри се провирам.
Не слушайки, избирам ароматите...

Тогава я видях. На крайчеца
на масата пред нея подредени,
като войничета без армия -
Толстой и Пушкин, Гогол и Есенин.

Учителко, познах те по трапчинките,
които в младостта си обожавахме.
Поглеждаш ме виновно и стеснително
и бавничко изтриваш очилата си...

- День добрый, Вы не вспомните наверно.
Но аз Ви помня. Стиховете - също.
Когато рецитирахте Есенин,
като с магия стаята обгръщахте.

Усмихваш се. Трапчинките се сгърчиха.
- Децата не четат. Очите ми отслабват.
А трябва бързо да опразня къщата,
че са я обявили за продаване...

Ще ходя в дом (за да не съм им в тежест).
И там не искат книги - нямат място...
Не ги продавам - подарявам себе си.
Живот е то - ще се изкара някакси...

А ти си избери каквото искаш...
Преглъщам сухо. И намирам място -
в сърцето си... "Война и мир" избирам...
Живот е то, ще се живее някакси...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivanleko91 (Ангел Колев)

Разплаква стиха ти - истина е!!!

2010-07-16T17:42:38+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

... разплака ме...

2010-07-16T17:37:03+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Осъзнато...

2007-12-09T08:34:38+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Не ги продавам - подарявам себе си.
Живот е то - ще се изкара някакси...

разплака ми усмивката...*

2007-09-15T18:54:59+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Прекрасно е!И много,много тъжно.

2007-09-14T11:20:02+03:00