ЖИВОТ Е ТО...
Пазарен ден - следобеден ленивец.
Похвали и подкани се надскачат.
Сред хора и сред багри се провирам.
Не слушайки, избирам ароматите...
Тогава я видях. На крайчеца
на масата пред нея подредени,
като войничета без армия -
Толстой и Пушкин, Гогол и Есенин.
Учителко, познах те по трапчинките,
които в младостта си обожавахме.
Поглеждаш ме виновно и стеснително
и бавничко изтриваш очилата си...
- День добрый, Вы не вспомните наверно.
Но аз Ви помня. Стиховете - също.
Когато рецитирахте Есенин,
като с магия стаята обгръщахте.
Усмихваш се. Трапчинките се сгърчиха.
- Децата не четат. Очите ми отслабват.
А трябва бързо да опразня къщата,
че са я обявили за продаване...
Ще ходя в дом (за да не съм им в тежест).
И там не искат книги - нямат място...
Не ги продавам - подарявам себе си.
Живот е то - ще се изкара някакси...
А ти си избери каквото искаш...
Преглъщам сухо. И намирам място -
в сърцето си... "Война и мир" избирам...
Живот е то, ще се живее някакси...
Похвали и подкани се надскачат.
Сред хора и сред багри се провирам.
Не слушайки, избирам ароматите...
Тогава я видях. На крайчеца
на масата пред нея подредени,
като войничета без армия -
Толстой и Пушкин, Гогол и Есенин.
Учителко, познах те по трапчинките,
които в младостта си обожавахме.
Поглеждаш ме виновно и стеснително
и бавничко изтриваш очилата си...
- День добрый, Вы не вспомните наверно.
Но аз Ви помня. Стиховете - също.
Когато рецитирахте Есенин,
като с магия стаята обгръщахте.
Усмихваш се. Трапчинките се сгърчиха.
- Децата не четат. Очите ми отслабват.
А трябва бързо да опразня къщата,
че са я обявили за продаване...
Ще ходя в дом (за да не съм им в тежест).
И там не искат книги - нямат място...
Не ги продавам - подарявам себе си.
Живот е то - ще се изкара някакси...
А ти си избери каквото искаш...
Преглъщам сухо. И намирам място -
в сърцето си... "Война и мир" избирам...
Живот е то, ще се живее някакси...
© Дочка Василева All rights reserved.
