Живот, грях, сълзи
към недостъпни висини, пълзят
и мълком в очите ми виновно
запомнят те, запомням ги и аз,
за теб летални, а толкова витални
в мен се впиват, твоя път предали
в мен се вграждат, твоя път заграждат
с връх на копие на Дон Кихот говорят
като разпятие разплакано, Живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
