Dec 28, 2007, 9:12 AM

Живот, грях, сълзи

Poetry » Philosophical

851 0 22

Сълзи отмиват твоя грях, сълзят
към недостъпни висини, пълзят
и мълком в очите ми виновно
запомнят те, запомням ги и аз,
за теб летални, а толкова витални
в мен се впиват, твоя път предали
в мен се вграждат, твоя път заграждат
с връх на копие на Дон Кихот говорят
като разпятие разплакано, Живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Многопластова си, Мариолче...Браво, миличка!!!

2007-12-29T01:16:05+02:00
Aneta_kz (Анета)

Мъдро!
Каквато си всъщност, Мариолка!
Поздравче и прегръдка от мен!

2007-12-29T00:43:15+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Ох, като гледам бая съм изпреварена с коментарите. И знам, че няма да мога да измисля нещо оригинално, каквато си ти..НО от сърце и приятелски ще ти кажа, че твориш чудесно!И...възхитена съм!Това е от мен!

2007-12-29T00:22:43+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Чудно е! А заради твоят прекрасен крилат коментар под последния ми публикуван днес стих,Мариолче, ти посвещавам това свое произведение:
Криле

Забравила съм
част от себе си
във теб.
Оставила съм
аз крилете си
под твоят лед.
Но затворила съм
за теб сърцето си:
сега е твой ред…
Ала превърнала от сън
в криле отново ръцете си
отлитам завинаги от теб…

2007-12-28T22:22:51+02:00
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

Много ми харесва!!!Поздрави

2007-12-28T20:45:19+02:00