Живот, грях, сълзи
към недостъпни висини, пълзят
и мълком в очите ми виновно
запомнят те, запомням ги и аз,
за теб летални, а толкова витални
в мен се впиват, твоя път предали
в мен се вграждат, твоя път заграждат
с връх на копие на Дон Кихот говорят
като разпятие разплакано, Живот!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
