28.12.2007 г., 9:12

Живот, грях, сълзи

852 0 22
Сълзи отмиват твоя грях, сълзят
към недостъпни висини, пълзят
и мълком в очите ми виновно
запомнят те, запомням ги и аз,
за теб летални, а толкова витални
в мен се впиват,  твоя път предали
в мен се вграждат, твоя път заграждат
с връх  на копие на Дон Кихот говорят
като разпятие разплакано, Живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Многопластова си, Мариолче...Браво, миличка!!!
  • Мъдро!
    Каквато си всъщност, Мариолка!
    Поздравче и прегръдка от мен!
  • Ох, като гледам бая съм изпреварена с коментарите. И знам, че няма да мога да измисля нещо оригинално, каквато си ти..НО от сърце и приятелски ще ти кажа, че твориш чудесно!И...възхитена съм!Това е от мен!
  • Чудно е! А заради твоят прекрасен крилат коментар под последния ми публикуван днес стих,Мариолче, ти посвещавам това свое произведение:
    Криле

    Забравила съм
    част от себе си
    във теб.
    Оставила съм
    аз крилете си
    под твоят лед.
    Но затворила съм
    за теб сърцето си:
    сега е твой ред…
    Ала превърнала от сън
    в криле отново ръцете си
    отлитам завинаги от теб…

  • Много ми харесва!!!Поздрави

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...