19 мая 2013 г., 11:06  

Живот като игра

700 0 6

Какво са годините? Някаква сума

събрала и тъжни, и радостни дни.

Не може дори и прецизната гума

и ред да изтрие. Остават следи,

 

които показват живота реален -

години успехи, години борба.

Събрани ведно пейзаж уникален.

Живот като някаква щура игра.

 

И както в играта, животът си има

любими герои и ти си сред тях.

Ще дойде и пролет, пък после и зима,

ще вкусиш и болка, ще има и смях.

 

На пъстрата сцена във кратка пиеса

е нужно да срещнеш любящи сърца.

Защото накрая ще падне завеса.

Поклон и, о, ето, дошла есента.

 

Едно е най-важно. Владей правилата

за чиста, морална, коректна игра.

Раздавай се щедро. Не чакай отплата.

Награда ще бъде за теб любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...