19 мая 2013 г., 11:06  

Живот като игра

703 0 6

Какво са годините? Някаква сума

събрала и тъжни, и радостни дни.

Не може дори и прецизната гума

и ред да изтрие. Остават следи,

 

които показват живота реален -

години успехи, години борба.

Събрани ведно пейзаж уникален.

Живот като някаква щура игра.

 

И както в играта, животът си има

любими герои и ти си сред тях.

Ще дойде и пролет, пък после и зима,

ще вкусиш и болка, ще има и смях.

 

На пъстрата сцена във кратка пиеса

е нужно да срещнеш любящи сърца.

Защото накрая ще падне завеса.

Поклон и, о, ето, дошла есента.

 

Едно е най-важно. Владей правилата

за чиста, морална, коректна игра.

Раздавай се щедро. Не чакай отплата.

Награда ще бъде за теб любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...