Към началото и края на времето

Поэзия » Любовная, Философская

698 1 2

Живот ли е живота
или всъщност смърт е?
Телата ни са нашите ковчези,
в които душите ни
волни са затворени...
Мислим, че живеем,
но не живот това е,
а смърт...

Във огледало гледаме
как нашите тела
бавно и полека остаряват,
докато не дойде тя с косата
и не освободи душите ни,
за да летят свободно
по цялата вселена.
Тогава пак ще те намеря,
за да можем заедно
да полетим към звездите,
към нови измерения,
към началото и към края
на времето дори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Maryroj (МД)

Благодаря, Лия!
Има племена, които след смърта на някой от близките им се радват, а не го оплакват. Може би те знаят истината за смъртта и живота.

2020-02-07T07:46:26+02:00
LiyaAlex (Александра Йорданова)

Толкова се припознавам в думите.. толкова ми харесват..

2020-02-06T20:13:26+02:00

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0