Към началото и края на времето

Poetry » Love, Philosophical

689 1 2

Живот ли е живота
или всъщност смърт е?
Телата ни са нашите ковчези,
в които душите ни
волни са затворени...
Мислим, че живеем,
но не живот това е,
а смърт...

Във огледало гледаме
как нашите тела
бавно и полека остаряват,
докато не дойде тя с косата
и не освободи душите ни,
за да летят свободно
по цялата вселена.
Тогава пак ще те намеря,
за да можем заедно
да полетим към звездите,
към нови измерения,
към началото и към края
на времето дори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Maryroj (МД)

Благодаря, Лия!
Има племена, които след смърта на някой от близките им се радват, а не го оплакват. Може би те знаят истината за смъртта и живота.

2020-02-07T07:46:26+02:00
LiyaAlex (Александра Йорданова)

Толкова се припознавам в думите.. толкова ми харесват..

2020-02-06T20:13:26+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0