6 feb 2020, 17:31

Към началото и края на времето

697 1 2

Живот ли е живота 
или всъщност смърт е?
Телата ни са нашите ковчези,
в които душите ни
волни са затворени... 
Мислим, че живеем, 
но не живот това е, 
а смърт...

Във огледало гледаме 
как нашите тела
бавно и полека остаряват,
докато не дойде тя с косата
и не освободи душите ни,
за да летят свободно 
по цялата вселена.
Тогава пак ще те намеря, 
за да можем заедно 
да полетим към звездите, 
към нови измерения, 
към началото и към края
на времето дори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Лия!
    Има племена, които след смърта на някой от близките им се радват, а не го оплакват. Може би те знаят истината за смъртта и живота.
  • Толкова се припознавам в думите.. толкова ми харесват..

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...