6.02.2020 г., 17:31

Към началото и края на времето

690 1 2

Живот ли е живота 
или всъщност смърт е?
Телата ни са нашите ковчези,
в които душите ни
волни са затворени... 
Мислим, че живеем, 
но не живот това е, 
а смърт...

Във огледало гледаме 
как нашите тела
бавно и полека остаряват,
докато не дойде тя с косата
и не освободи душите ни,
за да летят свободно 
по цялата вселена.
Тогава пак ще те намеря, 
за да можем заедно 
да полетим към звездите, 
към нови измерения, 
към началото и към края
на времето дори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Лия!
    Има племена, които след смърта на някой от близките им се радват, а не го оплакват. Може би те знаят истината за смъртта и живота.
  • Толкова се припознавам в думите.. толкова ми харесват..

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...