Живот мой...
Живот мой...
Още, още от първия път,
който днес се опитах тъй
да нарисувам отново за теб,
когато, когато се открихме...
Никога не съм преставала
да копнея твоята усмивка...
и да прегръщам като дете...
любовта, която споделяме...
Дори в най - трудните мигове,
знам, че сме създадени в миг,
един за друг, живот, живот мой...
знам че се изписваме заедно...
Това е мястото, където розите ти
галят бузата ми, когато те прегръщам...
Мястото, където ръцете ти се сливат,
когато ме поемеш в обятията си...
Чувам гласовете на сърцата ни,
които бият в едно време и ритъм...
Уханието ти остава в сетивата ми...
добротата ти винаги е в очите ми...
Усмивката ти винаги е в мечтите ми,
а целувките ти рисуват целия ми свят...
В миговете когато те прегръщам знам,
че и сама в сънищата си, не съм сама...
Ти пазиш съня ми, защото си живота ми,
и отвътре или отвън, няма значение
ти си истината, в съня и в реалността...
мястото, където небето и земята се обичат...
Само една усмивка ни е необходима
за да се прегърнем тъй един другиго,
превръщайки се в един път и посока,
неразделни, заедно в полетял живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
