Още, още от първия път,
който днес се опитах тъй
да нарисувам отново за теб,
когато, когато се открихме...
Никога не съм преставала
да копнея твоята усмивка...
и да прегръщам като дете...
любовта, която споделяме...
Дори в най - трудните мигове,
знам, че сме създадени в миг,
един за друг, живот, живот мой...
знам че се изписваме заедно...
Това е мястото, където розите ти
галят бузата ми, когато те прегръщам...
Мястото, където ръцете ти се сливат,
когато ме поемеш в обятията си...
Чувам гласовете на сърцата ни,
които бият в едно време и ритъм...
Уханието ти остава в сетивата ми...
добротата ти винаги е в очите ми...
Усмивката ти винаги е в мечтите ми,
а целувките ти рисуват целия ми свят...
В миговете когато те прегръщам знам,
че и сама в сънищата си, не съм сама...
Ти пазиш съня ми, защото си живота ми,
и отвътре или отвън, няма значение
ти си истината, в съня и в реалността...
мястото, където небето и земята се обичат...
Само една усмивка ни е необходима
за да се прегърнем тъй един другиго,
превръщайки се в един път и посока,
неразделни, заедно в полетял живот...
© Лили Вълчева Всички права запазени