10.03.2018 г., 15:13 ч.

Живот мой... 

  Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих
857 1 3

Живот мой...

 

Още, още от първия път,

който днес се опитах тъй

да нарисувам отново за теб,

когато, когато се открихме...

 

Никога не съм преставала

да копнея твоята усмивка...

и да прегръщам като дете...

любовта, която споделяме...

 

Дори в най - трудните мигове,

знам, че сме създадени в миг,

един за друг, живот, живот мой...

знам че се изписваме заедно...

 

Това е мястото, където розите ти

галят бузата ми, когато те прегръщам...

Мястото, където ръцете ти се сливат,

когато ме поемеш в обятията си...

 

Чувам гласовете на сърцата ни,

които бият в едно време и ритъм...

Уханието ти остава в сетивата ми...

добротата ти винаги е в очите ми...

 

Усмивката ти винаги е в мечтите ми,

а целувките ти рисуват целия ми свят...

В миговете когато те прегръщам знам,

че и сама в сънищата си, не съм сама...

 

Ти пазиш съня ми, защото си живота ми,

и отвътре или отвън, няма значение

ти си истината, в съня и в реалността...

мястото, където небето и земята се обичат...

 

Само една усмивка ни е необходима

за да се прегърнем тъй един другиго,

превръщайки се в един път и посока,

неразделни, заедно в полетял живот...

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??