8 нояб. 2009 г., 01:11
Стоях аз във стаята празна
и шепнех смирено това:
„Ах, моля те, нека порасна,
нека да бъда жена!”
Изминаха дните, летяха,
момиче аз вече не бях,
а устните вече шептяха
молитви, изпълнени с страх.
„Моля те, нека живее,
недей я отнема от нас”
и тихо душата ми тлее,
но дойде фаталният час. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация