Стоях аз във стаята празна

и шепнех смирено това:

„Ах, моля те, нека порасна,

нека да бъда жена!”

Изминаха дните, летяха,

момиче аз вече не бях,

а устните вече шептяха

молитви, изпълнени с страх.

„Моля те, нека живее,

недей я отнема от нас”

и тихо душата ми тлее,

но дойде фаталният час.

Растях бързо, минаваха дните

и ето, че пак тук стоя

и трия смирено сълзите,

и тихо шептя аз това:

„В живота си всичко опитах,

смъртта даже с очите видях,

само едно не попитах,

само едно не разбрах.

Моля те, нека обичам

силно и пламенно аз,

искам без дъх да се вричам,

искам да гасна от страст.

Всичко в света ми показа –

радост, горчива тъга,

само урок не ми даде

как ли горчи любовта…”