Стоях аз във стаята празна
и шепнех смирено това:
„Ах, моля те, нека порасна,
нека да бъда жена!”
Изминаха дните, летяха,
момиче аз вече не бях,
а устните вече шептяха
молитви, изпълнени с страх.
„Моля те, нека живее,
недей я отнема от нас”
и тихо душата ми тлее,
но дойде фаталният час.
Растях бързо, минаваха дните
и ето, че пак тук стоя
и трия смирено сълзите,
и тихо шептя аз това:
„В живота си всичко опитах,
смъртта даже с очите видях,
само едно не попитах,
само едно не разбрах.
Моля те, нека обичам
силно и пламенно аз,
искам без дъх да се вричам,
искам да гасна от страст.
Всичко в света ми показа –
радост, горчива тъга,
само урок не ми даде
как ли горчи любовта…”
© Яна Todos los derechos reservados