30 апр. 2024 г., 10:21

Живот назаем 20

509 0 0

 

         Ж И В О Т   Н А З А Е М  20

 

Вредом жадно биват посрещани

носителите на Вечния Космически Ритъм,

защото на всеки в душата оставят по нещо,

което след раздялата той още дълго изпитва.

 

Вредом по световните сцени

нашият фолклор ври и кипи

с вибрациите на Космичната Тъмна Енергия

в неподражаем, автентичен,български стил.

 

Тишината,удивена от чудните звуци изтръпва,

Пространството от ритъма се разцепва,

Магията към себе си душите придърпва

и те пленени от Нея,покорно я следват...

 

Сцената се огъва и тръпне,досега не чула и не видяла

на куп толкова много магнетични чародеи,

които карат публиката,да се чувства узряла

за Енергията,която не може наведнъж,да поеме.

  

Завъртат се чакри отдавна заспали,

отварят се сетивата на фини нива,

изгаря,пречиства огънят от вътре запален,

ликува щастлива събудената душа...

 

Будителите носят вътре във себе си

искрица от Божествения Огън Велик,

изгарят в Него стари догми и клетви

и всред дима се откроява на Живота Новият Лик.

 

23.04.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...