30.04.2024 г., 10:21

Живот назаем 20

503 0 0

 

         Ж И В О Т   Н А З А Е М  20

 

Вредом жадно биват посрещани

носителите на Вечния Космически Ритъм,

защото на всеки в душата оставят по нещо,

което след раздялата той още дълго изпитва.

 

Вредом по световните сцени

нашият фолклор ври и кипи

с вибрациите на Космичната Тъмна Енергия

в неподражаем, автентичен,български стил.

 

Тишината,удивена от чудните звуци изтръпва,

Пространството от ритъма се разцепва,

Магията към себе си душите придърпва

и те пленени от Нея,покорно я следват...

 

Сцената се огъва и тръпне,досега не чула и не видяла

на куп толкова много магнетични чародеи,

които карат публиката,да се чувства узряла

за Енергията,която не може наведнъж,да поеме.

  

Завъртат се чакри отдавна заспали,

отварят се сетивата на фини нива,

изгаря,пречиства огънят от вътре запален,

ликува щастлива събудената душа...

 

Будителите носят вътре във себе си

искрица от Божествения Огън Велик,

изгарят в Него стари догми и клетви

и всред дима се откроява на Живота Новият Лик.

 

23.04.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...