14 апр. 2024 г., 09:28

Живот назаем - 7

435 0 0

Живот назаем - 7

 

В лоното на уморената Памет

полягат искрящи, блестящи шедьоври

от музика, мисъл, поезия, багри,

зестра за Великата Сватба на всички народи.

 

Уморената Памет,тревожна заспива

в люлка от свръхсетивност изплетена

и в съня си на гости щастлива отива

на едни малки, любопитни човечета.

 

Всичко около тях е индигово,

няма я кръвта от войните,

бъдещи спомени я застигат

за Истинско, Човешко Величие...

 

14.04.2024 г .гр Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...