14.04.2024 г., 9:28

Живот назаем - 7

427 0 0

Живот назаем - 7

 

В лоното на уморената Памет

полягат искрящи, блестящи шедьоври

от музика, мисъл, поезия, багри,

зестра за Великата Сватба на всички народи.

 

Уморената Памет,тревожна заспива

в люлка от свръхсетивност изплетена

и в съня си на гости щастлива отива

на едни малки, любопитни човечета.

 

Всичко около тях е индигово,

няма я кръвта от войните,

бъдещи спомени я застигат

за Истинско, Човешко Величие...

 

14.04.2024 г .гр Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...