16 апр. 2024 г., 09:04

Живот назаем – 8

329 0 0

   Ж И В О Т   Н А З А Е М – 8

 

Много понякога ми се иска,

да избягам от поезията,да я оставя

насаме с нейните Истини,

извиращи от Сакралните ѝ нива на познание.

 

Преситен от непознати пространства,

с бездънни пропасти и вълни мощни над тях,

от които реално няма измъкване,

в които неверниците се превръщат във прах,

 

за кой ли път на ум си повтарям,

защо е нужно всичко това,

хиляди пъти пак и пак да изгарям

пред очите на безсмъртната си душа?

 

В Истини Извечни прозирам,

смисъла на тайни редути,

където вечно съм провокиран

за нови личности с нови статути.

 

Кога ще се случи 

и какво ще е То,

разбираш чак щом се закучи

проклетият му живот.

 

14.04.2024 г. гр. Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...