Ж И В О Т Н А З А Е М – 8
Много понякога ми се иска,
да избягам от поезията,да я оставя
насаме с нейните Истини,
извиращи от Сакралните ѝ нива на познание.
Преситен от непознати пространства,
с бездънни пропасти и вълни мощни над тях,
от които реално няма измъкване,
в които неверниците се превръщат във прах,
за кой ли път на ум си повтарям,
защо е нужно всичко това,
хиляди пъти пак и пак да изгарям
пред очите на безсмъртната си душа?
В Истини Извечни прозирам,
смисъла на тайни редути,
където вечно съм провокиран
за нови личности с нови статути.
Кога ще се случи
и какво ще е То,
разбираш чак щом се закучи
проклетият му живот.
14.04.2024 г. гр. Свищов
© Красимир Кръстев Все права защищены