Ж И В О Т   Н А З А Е М – 8

Много понякога ми се иска,

да избягам от поезията,да я оставя

насаме с нейните Истини,

извиращи от Сакралните ѝ нива на познание.

Преситен от непознати пространства,

с бездънни пропасти и вълни мощни над тях,

от които реално няма измъкване,

в които неверниците се превръщат във прах,

за кой ли път на ум си повтарям,

защо е нужно всичко това,

хиляди пъти пак и пак да изгарям

пред очите на безсмъртната си душа?

В Истини Извечни прозирам,

смисъла на тайни редути,

където вечно съм провокиран

за нови личности с нови статути.

Кога ще се случи 

и какво ще е То,

разбираш чак щом се закучи

проклетият му живот.

14.04.2024 г. гр. Свищов