27 февр. 2010 г., 21:28

Живот спектакъл

2.1K 0 10

С думи върху листа бял

Живота ще опиша цял

Живот като спектакъл

Не предречен от оракул

А простичък живот един

От никой вече неценим

Живот като на кино

като пенливо лудо вино

Без блясък и прожектори

В лъжи измами без детектори

Без чувства и със фалш

Чуждият живот е валс

А нашият къде остана

Той тайна е голяма

Усмивка и въздишка

Живот в дупка като мишка

Погледите вперени в чуждите неща

Всичко сме премерили

Не е ли приказка това

Спектакъл цял....

Живота пишем си на листа бял

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки ден нов СПЕКТАКЪЛ,СЪДБАТА РЕЖИСИРА...ТОНИ,КРЪСТИНА,ИВОН АПЛОДИСМЕНТИ И ПОКЛОН ПРИЯТЕЛИ И МОЯТА ТОПЛИНКА!!!
  • "Живота пишем си на листа бял"
    ....................................................
    Много точно и вярно!
    Животът е спектакъл, но хубавото е, че всеки
    има право да си бъде сам режисьор на ролята,
    която му е отредена, с други думи тя може и
    да бъде променена, ако той има смелост ...
    Поздрави за прекрасния поет!
    БЪДИ!

  • " Животът е едно голямо шоу "
  • ПРИВЕТИ,БОРКО,БЕЛЛА,ВЕСИ ,АНГЕЛ-ЗА ВСИЧКИ ВАС ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!
  • Хубав стих, Любо!
    За този толкова труден за описване в един стих Живот!
    Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...