Живот сред теменужки
Тя искаше да плува в теменужки,
да е красива,
да вземе всичко от живота,
да е неземна,
господарка на сълзите,
орисница на чувства,
мъже да се избиват
в кървави дуели,
да страдат я
и я сънуват...
Красива бе
и плуваше във теменужки...
Взе всичко,
но непочувствана остана,
мъжете се избиха
във дуели
да страдат я...
Остана сам сама
със свойте мисли
и прокълна се.
Написа стих.
Заплака.
И беше истинска,
и беше чиста,
поне за миг.
А там, зад ъгъла
надничаше смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христофор Тодоров Все права защищены
