Живот сред теменужки
Тя искаше да плува в теменужки,
да е красива,
да вземе всичко от живота,
да е неземна,
господарка на сълзите,
орисница на чувства,
мъже да се избиват
в кървави дуели,
да страдат я
и я сънуват...
Красива бе
и плуваше във теменужки...
Взе всичко,
но непочувствана остана,
мъжете се избиха
във дуели
да страдат я...
Остана сам сама
със свойте мисли
и прокълна се.
Написа стих.
Заплака.
И беше истинска,
и беше чиста,
поне за миг.
А там, зад ъгъла
надничаше смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
