24 нояб. 2015 г., 21:37

Живот в съня 

  Поэзия » Любовная
604 1 8

Когато строполя се аз на дъното

и мракът влезе в моята душа,

едничката надежда за изплуване

е твоята подадена ръка…

 

Когато нощите безлунни са,

трепереща от студ и самота,

очаквам аз съня, като спасение,

и мразя, ненавиждам сутринта…

 

Когато те открия, съм щастлива,

в прозрачното, извън реалността.

Навън не дишам – само там съм жива.

Наяве не, а само там, в съня…

© Таня Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??