24.11.2015 г., 21:37 ч.

Живот в съня 

  Поезия » Любовна
589 1 8

Когато строполя се аз на дъното

и мракът влезе в моята душа,

едничката надежда за изплуване

е твоята подадена ръка…

 

Когато нощите безлунни са,

трепереща от студ и самота,

очаквам аз съня, като спасение,

и мразя, ненавиждам сутринта…

 

Когато те открия, съм щастлива,

в прозрачното, извън реалността.

Навън не дишам – само там съм жива.

Наяве не, а само там, в съня…

© Таня Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??