Когато строполя се аз на дъното
и мракът влезе в моята душа,
едничката надежда за изплуване
е твоята подадена ръка…
Когато нощите безлунни са,
трепереща от студ и самота,
очаквам аз съня, като спасение,
и мразя, ненавиждам сутринта…
Когато те открия, съм щастлива,
в прозрачното, извън реалността.
Навън не дишам – само там съм жива.
Наяве не, а само там, в съня…