24 nov 2015, 21:37

Живот в съня 

  Poesía » De amor
603 1 8

Когато строполя се аз на дъното

и мракът влезе в моята душа,

едничката надежда за изплуване

е твоята подадена ръка…

 

Когато нощите безлунни са,

трепереща от студ и самота,

очаквам аз съня, като спасение,

и мразя, ненавиждам сутринта…

 

Когато те открия, съм щастлива,

в прозрачното, извън реалността.

Навън не дишам – само там съм жива.

Наяве не, а само там, в съня…

© Таня Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??