reinbow (Биляна Битолска)
552 1407
9 июн. 2015 г., 09:59

Живот във сянката... 

  Поэзия » Любовная
462 0 3

 

Живот във сянката на твоето минало...

Това ли да предложа на сърцето си?

Остатъци от чувства разпилени стигат ли

илюзии и болка да прегръщам със ръцете си?

Боли... Студено е във сянката зловеща.

Премръзнала се лутам без посока

и няма път, и няма нежна среща

на две сърца сред самота жестока...

Изгубих се на кръстопътя между днес и вчера

и уж съм тук, а миналото ти във мрака

прегръща ме... И как да те намеря,

и как да те поискам... Да те чакам?

Ти скиташ – днес си тук, а утре пак се връщаш

във миналото неспособен да си тръгнеш.

Живот във сянката на спомени намръщени...

Това ли да предложа на сърцето си?

© Биляна Битолска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че споделихте, момичета
  • Тъжен стих Биляна! Никой не заслужава да живее в нечия сянка!Предложи на сърцето си слънце!
    Поздравявам те за прекрасния стих!
  • "Ние сме ходещи блокове минало" - прочетох го някъде. Неизбежно е те да хвърлят някаква сянка - така или иначе. Въпрос на характер е доколко ние можем да направим компромис да живеем в нея, а то пък зависи от това доколко тя е дебела (сянката). И да не забравяме, че се налага и другия да живее в сянката на нашето минало.
Предложения
: ??:??