Jun 9, 2015, 9:59 AM

Живот във сянката...

  Poetry » Love
669 0 3

 

Живот във сянката на твоето минало...

Това ли да предложа на сърцето си?

Остатъци от чувства разпилени стигат ли

илюзии и болка да прегръщам със ръцете си?

Боли... Студено е във сянката зловеща.

Премръзнала се лутам без посока

и няма път, и няма нежна среща

на две сърца сред самота жестока...

Изгубих се на кръстопътя между днес и вчера

и уж съм тук, а миналото ти във мрака

прегръща ме... И как да те намеря,

и как да те поискам... Да те чакам?

Ти скиташ – днес си тук, а утре пак се връщаш

във миналото неспособен да си тръгнеш.

Живот във сянката на спомени намръщени...

Това ли да предложа на сърцето си?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че споделихте, момичета
  • Тъжен стих Биляна! Никой не заслужава да живее в нечия сянка!Предложи на сърцето си слънце!
    Поздравявам те за прекрасния стих!
  • "Ние сме ходещи блокове минало" - прочетох го някъде. Неизбежно е те да хвърлят някаква сянка - така или иначе. Въпрос на характер е доколко ние можем да направим компромис да живеем в нея, а то пък зависи от това доколко тя е дебела (сянката). И да не забравяме, че се налага и другия да живее в сянката на нашето минало.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...