Живот във сянката...
Живот във сянката на твоето минало...
Това ли да предложа на сърцето си?
Остатъци от чувства разпилени стигат ли
илюзии и болка да прегръщам със ръцете си?
Боли... Студено е във сянката зловеща.
Премръзнала се лутам без посока
и няма път, и няма нежна среща
на две сърца сред самота жестока...
Изгубих се на кръстопътя между днес и вчера
и уж съм тук, а миналото ти във мрака
прегръща ме... И как да те намеря,
и как да те поискам... Да те чакам?
Ти скиташ – днес си тук, а утре пак се връщаш
във миналото неспособен да си тръгнеш.
Живот във сянката на спомени намръщени...
Това ли да предложа на сърцето си?
© Биляна Битолска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, че споделихте, момичета
-
Тъжен стих Биляна! Никой не заслужава да живее в нечия сянка!Предложи на сърцето си слънце!
Поздравявам те за прекрасния стих! -
"Ние сме ходещи блокове минало" - прочетох го някъде. Неизбежно е те да хвърлят някаква сянка - така или иначе. Въпрос на характер е доколко ние можем да направим компромис да живеем в нея, а то пък зависи от това доколко тя е дебела (сянката). И да не забравяме, че се налага и другия да живее в сянката на нашето минало.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
