Искам да се изразя, но как?

Има ли някой, който да ме разбере?

Искам да разкажа всичко, но как?

Като сърцето мълчи, не говори,

а само тихичко без глас в мен плаче.

Искам да живея, но как?

Ще има ли и за мен живот за живеене?

Искам радост в очите, но няма.

Искам, но всичко се изгуби,

пак и пак ще плача, аз го зная.

Всеки иска щастие, както и аз.

Уморен съм, без сили,

не мога да се преборя с тази власт.

Спасението къде ли е за нас?

Кое е по-добро, да живеем, да умрем,

или  да премълчим,

гледайки към таз жестокост, това лицемерие, тази алчност?

Дори да бъде трудно, нека се борим,

нека бъдем силни, нека не мълчим.

Да се изправим пред онези, които ни тъпчат.

Доброто да бъде наше оръжие,

с цяла сила да вървим,

дори на вериги да ни оковат.

Нека бъдем победители в таз война.

И за нас ще има лъч

и слънце ще грее в ясен ден.

Ще бъдем радостни, щастливи,

живот ще има за всички -

за теб и за мен.

Милан Милев