21.11.2009 г., 20:20

Живот за всички

588 0 2

Искам да се изразя, но как?

Има ли някой, който да ме разбере?

Искам да разкажа всичко, но как?

Като сърцето мълчи, не говори,

а само тихичко без глас в мен плаче.

Искам да живея, но как?

Ще има ли и за мен живот за живеене?

 

Искам радост в очите, но няма.

Искам, но всичко се изгуби,

пак и пак ще плача, аз го зная.

Всеки иска щастие, както и аз.

Уморен съм, без сили,

не мога да се преборя с тази власт.

Спасението къде ли е за нас?

 

Кое е по-добро, да живеем, да умрем,

или  да премълчим,

гледайки към таз жестокост, това лицемерие, тази алчност?

 

Дори да бъде трудно, нека се борим,

нека бъдем силни, нека не мълчим.

Да се изправим пред онези, които ни тъпчат.

Доброто да бъде наше оръжие,

с цяла сила да вървим,

дори на вериги да ни оковат.

Нека бъдем победители в таз война.

И за нас ще има лъч

и слънце ще грее в ясен ден.

Ще бъдем радостни, щастливи,

живот ще има за всички -

за теб и за мен.

Милан Милев

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...