30 мар. 2016 г., 19:01

Животът е безмилостен мръсник

968 0 1

Животът е безмилостен мръсник                                                                                            и точно когато ти пее от радост сърцето,                                                                            те удря силно и жестоко със камшик,                                                                                    направо по средата, през лицето.                                                                                                                                                                                                                                             Изпитваш адска болка, падаш на колене,                                                                             преди да си помислиш, че ще си щастлив,                                                                           усещаш как душата ти раздира се и стене                                                                              и в ъгъла се свиваш мълчалив.                                                                                                                                                                                                                                               Тъкмо си спокоен, че добре живееш,                                                                                   казваш си, че всичко имаш вече,                                                                                           само да си все така копнееш,                                                                                                 но ти за него си кукла на конци, не знаеш ли човече?                                                                                                                                                                                                        Прасва ти ритник със крак отзад,                                                                                         пълзиш, лазиш, влачиш се, не можеш дъх да си поемеш,                                                  шамар ти завърта, повръщаш без откат,                                                                              пресягаш се щастието обратно да си вземеш.                                                                                                                                                                                                                      За твоите планове обаче той нехае,                                                                                    за тебе друго си е наумил,                                                                                                    че си добродушен и наивен знае,                                                                                        попара от горчилка и тъга е надробил.                                                                                                                                                                                                                                Преглъщаш,макар понякога да ти присяда,                                                                        стискаш силно зъби, отвсякъде кървиш,                                                                             нещастието в скута ти удобно сяда                                                                                        и да не искаш, продължаваш напред да вървиш.                                                                                                                                                                                                                Това е твоя живот, длъжен си да го обичаш,                                                                     макар да прилича на помийна яма,                                                                                      щом Бог ти е отредил в нищета да се обличаш,                                                                 с него да спориш смисъл няма!                                                                                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...