30 мар. 2016 г., 19:01

Животът е безмилостен мръсник

967 0 1

Животът е безмилостен мръсник                                                                                            и точно когато ти пее от радост сърцето,                                                                            те удря силно и жестоко със камшик,                                                                                    направо по средата, през лицето.                                                                                                                                                                                                                                             Изпитваш адска болка, падаш на колене,                                                                             преди да си помислиш, че ще си щастлив,                                                                           усещаш как душата ти раздира се и стене                                                                              и в ъгъла се свиваш мълчалив.                                                                                                                                                                                                                                               Тъкмо си спокоен, че добре живееш,                                                                                   казваш си, че всичко имаш вече,                                                                                           само да си все така копнееш,                                                                                                 но ти за него си кукла на конци, не знаеш ли човече?                                                                                                                                                                                                        Прасва ти ритник със крак отзад,                                                                                         пълзиш, лазиш, влачиш се, не можеш дъх да си поемеш,                                                  шамар ти завърта, повръщаш без откат,                                                                              пресягаш се щастието обратно да си вземеш.                                                                                                                                                                                                                      За твоите планове обаче той нехае,                                                                                    за тебе друго си е наумил,                                                                                                    че си добродушен и наивен знае,                                                                                        попара от горчилка и тъга е надробил.                                                                                                                                                                                                                                Преглъщаш,макар понякога да ти присяда,                                                                        стискаш силно зъби, отвсякъде кървиш,                                                                             нещастието в скута ти удобно сяда                                                                                        и да не искаш, продължаваш напред да вървиш.                                                                                                                                                                                                                Това е твоя живот, длъжен си да го обичаш,                                                                     макар да прилича на помийна яма,                                                                                      щом Бог ти е отредил в нищета да се обличаш,                                                                 с него да спориш смисъл няма!                                                                                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...