Mar 30, 2016, 7:01 PM

Животът е безмилостен мръсник

  Poetry
963 0 1

Животът е безмилостен мръсник                                                                                            и точно когато ти пее от радост сърцето,                                                                            те удря силно и жестоко със камшик,                                                                                    направо по средата, през лицето.                                                                                                                                                                                                                                             Изпитваш адска болка, падаш на колене,                                                                             преди да си помислиш, че ще си щастлив,                                                                           усещаш как душата ти раздира се и стене                                                                              и в ъгъла се свиваш мълчалив.                                                                                                                                                                                                                                               Тъкмо си спокоен, че добре живееш,                                                                                   казваш си, че всичко имаш вече,                                                                                           само да си все така копнееш,                                                                                                 но ти за него си кукла на конци, не знаеш ли човече?                                                                                                                                                                                                        Прасва ти ритник със крак отзад,                                                                                         пълзиш, лазиш, влачиш се, не можеш дъх да си поемеш,                                                  шамар ти завърта, повръщаш без откат,                                                                              пресягаш се щастието обратно да си вземеш.                                                                                                                                                                                                                      За твоите планове обаче той нехае,                                                                                    за тебе друго си е наумил,                                                                                                    че си добродушен и наивен знае,                                                                                        попара от горчилка и тъга е надробил.                                                                                                                                                                                                                                Преглъщаш,макар понякога да ти присяда,                                                                        стискаш силно зъби, отвсякъде кървиш,                                                                             нещастието в скута ти удобно сяда                                                                                        и да не искаш, продължаваш напред да вървиш.                                                                                                                                                                                                                Това е твоя живот, длъжен си да го обичаш,                                                                     макар да прилича на помийна яма,                                                                                      щом Бог ти е отредил в нищета да се обличаш,                                                                 с него да спориш смисъл няма!                                                                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...