30 mar 2016, 19:01

Животът е безмилостен мръсник

  Poesía
966 0 1

Животът е безмилостен мръсник                                                                                            и точно когато ти пее от радост сърцето,                                                                            те удря силно и жестоко със камшик,                                                                                    направо по средата, през лицето.                                                                                                                                                                                                                                             Изпитваш адска болка, падаш на колене,                                                                             преди да си помислиш, че ще си щастлив,                                                                           усещаш как душата ти раздира се и стене                                                                              и в ъгъла се свиваш мълчалив.                                                                                                                                                                                                                                               Тъкмо си спокоен, че добре живееш,                                                                                   казваш си, че всичко имаш вече,                                                                                           само да си все така копнееш,                                                                                                 но ти за него си кукла на конци, не знаеш ли човече?                                                                                                                                                                                                        Прасва ти ритник със крак отзад,                                                                                         пълзиш, лазиш, влачиш се, не можеш дъх да си поемеш,                                                  шамар ти завърта, повръщаш без откат,                                                                              пресягаш се щастието обратно да си вземеш.                                                                                                                                                                                                                      За твоите планове обаче той нехае,                                                                                    за тебе друго си е наумил,                                                                                                    че си добродушен и наивен знае,                                                                                        попара от горчилка и тъга е надробил.                                                                                                                                                                                                                                Преглъщаш,макар понякога да ти присяда,                                                                        стискаш силно зъби, отвсякъде кървиш,                                                                             нещастието в скута ти удобно сяда                                                                                        и да не искаш, продължаваш напред да вървиш.                                                                                                                                                                                                                Това е твоя живот, длъжен си да го обичаш,                                                                     макар да прилича на помийна яма,                                                                                      щом Бог ти е отредил в нищета да се обличаш,                                                                 с него да спориш смисъл няма!                                                                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...