30.03.2016 г., 19:01

Животът е безмилостен мръсник

964 0 1

Животът е безмилостен мръсник                                                                                            и точно когато ти пее от радост сърцето,                                                                            те удря силно и жестоко със камшик,                                                                                    направо по средата, през лицето.                                                                                                                                                                                                                                             Изпитваш адска болка, падаш на колене,                                                                             преди да си помислиш, че ще си щастлив,                                                                           усещаш как душата ти раздира се и стене                                                                              и в ъгъла се свиваш мълчалив.                                                                                                                                                                                                                                               Тъкмо си спокоен, че добре живееш,                                                                                   казваш си, че всичко имаш вече,                                                                                           само да си все така копнееш,                                                                                                 но ти за него си кукла на конци, не знаеш ли човече?                                                                                                                                                                                                        Прасва ти ритник със крак отзад,                                                                                         пълзиш, лазиш, влачиш се, не можеш дъх да си поемеш,                                                  шамар ти завърта, повръщаш без откат,                                                                              пресягаш се щастието обратно да си вземеш.                                                                                                                                                                                                                      За твоите планове обаче той нехае,                                                                                    за тебе друго си е наумил,                                                                                                    че си добродушен и наивен знае,                                                                                        попара от горчилка и тъга е надробил.                                                                                                                                                                                                                                Преглъщаш,макар понякога да ти присяда,                                                                        стискаш силно зъби, отвсякъде кървиш,                                                                             нещастието в скута ти удобно сяда                                                                                        и да не искаш, продължаваш напред да вървиш.                                                                                                                                                                                                                Това е твоя живот, длъжен си да го обичаш,                                                                     макар да прилича на помийна яма,                                                                                      щом Бог ти е отредил в нищета да се обличаш,                                                                 с него да спориш смисъл няма!                                                                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...