23 сент. 2014 г., 17:59
Живота си давам
С очи достигам до звездите.
С ръце подпирам и небето.
Държа им здраво и юздите
на дните бързи в битието.
И слънцето във джоба слагам
да бъде слънчева монета.
На белия си лист полагам
началото на два сонета.
А вечерите ги завивам
със меко черно одеяло
и в сънищата се разливам
във времето ми застояло.
И сутрин рано аз се будя
с петлите даже ранобудни.
Готов съм, Боже, да се трудя
и със несретниците блудни.
Сърбят ме дланите във дните
и търся начин за промяна.
Да съм спокоен в бъднините,
живота давам във замяна.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Мъдър,дълбок и хубав стих!
-
Добра вечер, Никола!Много ми хареса творбата ти -съдържание и стих!
Действително съм изненадана - този път ми звучи по-различно, но пак в твой стил. Поздрав и лека нощ!Поставям ти най-висока оценка. -
"Сърбят ме дланите във дните
и търся начин за промяна.
Да съм спокоен в бъднините,
живота давам във замяна."
Неочаквана развръзка в този стих. Мъдрост и прозрение!
Поздравление, Никола! Написал си нещо много стойностно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Приятно ми е, че харесвате написаното!Поздрави от мен и лека вечер!!!!